Страници

петък, 11 март 2011 г.

Една подценена (може би) номинация за Букър' 2010: Ема Донахю - „Стаята“

Георги Илиев

В краткия списък на последните награди Букър наред с утвърдените като стил и писателски подход Питър Кери, Иън Макюън и Хауърд Джейкъбсън (не толкова познат, но близък до Уди Алън и Филип Рот), на сцената бе допуснато и едно произведение, което явно демонстрира своя експериментален характер. Трудно могат да бъдат назовани литературните паралели на „Стаята“ на Ема Донахю и ако все пак има такива, то този роман определено спори с тях, сменя перспективата, движи се по ръба на жанра.

Твърденията, че романът изгражда свой собствен свят, че литературата е митологията на новото време, че героите са сами по себе си светове получават доста зловеща и вълнуваща интерпретация в книгата на Донахю. Ако четем внимателно, експериментът си струва. Иначе всичко е донякъде познато – една жена е била отвлечена, затворена в шумоизолирана стая и системно изнасилвана от своя похитител. Така се ражда разказвачът, който в началото на изложението е на пет години.
Книгата започва с възгледите и впечатленията на малкия Джак. Макар те да са изградени само върху живота му в Стаята, благодарение на разговорите и игрите с майката, на телевизията и на няколкото книги, от които тя му чете, страниците, които разказват за „детството“ на Джак, са шедьовър в изграждането на литературен свят. За разлика от „Тристрам Шанди“ на Лорънс Стърн, където първият ден на малкия Тристрам се разраства неимоверно, за да се подчертае пародията на биография, тук залогът е по-скоро в това да изградиш свят, когато той ти е насилствено отнет. Първата и най-парадоксална стъпка е предварителното полагане, че „си имаш всичко“, че „то е това“. Така възниква една лична митология с хипнотично въздействие върху читателя.
Организирането на света на затворения и съпоставката със света на похитителя е тема на един от най-впечатляващите романи на XX век, а именно на „Колекционерът“ на Джон Фаулз. В „Стаята“ въпросът е как физически ограниченият човек – майката и детето, затворени в стаята – да запазят своите представи за света, как да не загубят способността си да мислят и чувстват.
Майката на Джак е убедила човека, който ги държи затворени и който е негов биологичен баща, да не вижда детето при условие, че то не му пречи и се крие в Гардероба. Това обаче не може да продължава вечно и майката планира бягство в стил „Граф Монте Кристо“. Така започва втората част на книгата, която се занимава с проблемите на социалните взаимоотношения, семейството и въобще с живота навън. Малкият Джак и неговата майка изпитват ужасни затруднения при връщането си в живота. Накрая те отново ще се сблъскат със Стаята и със своите страхове, защото това е единственият начин да ги преодолеят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар