Питър Кери е от онези международно признати автори, които, за съжаление, не получават достатъчно внимание от българските читатели и нашите издателства рядко ги включват в своите каталози. Въпреки това този може би най-известен австралийски писател е познат у нас с романите си „Оскар и Лусинда“ и „Истинската история на Бандата на Кели“. Двата романа са печелили наградата Букър съответно през 1988 и 2001 година. Темите на „Оскар и Лусинда“ са протестантският религиозен фанатизъм, културните различия между Англия и Австралия, любовта между двама души, обсебени от хазарта. „Бандата на Кели” от своя страна разказва за известния австралийски разбойник конекрадец Нед Кели, чийто литературен глас бързо печели известност. Специфичните гласови модулации на разказвача Нед Кели биват характеризирани от критиката с метафората „литературен вентрилоквизъм“. Останалото в книгата се отнася до изключително затрогващите простолюдни възгледи за това що е праведно и що е престъпно. Въпреки издаването на тези прекрасни книги, голяма част от творчеството на Кери остава зад кадър за повечето български читатели. Ще спомена други две произведения.
Ще започна с книгата, номинирана за Букър през миналата година - „Папагала и Оливие отиват в Америка“ (2010). Това е великолепно произведение, което разказва за Оливие, чийто образ е изграден по прототипа на Алексис дьо Токвил – френски историк, противник на Френската революция, който посетил Съединените щати и бил силно озадачен от „американската демокрация“. Негов спътник в Америка е слугата му, англичанинът Parrot (Папагала) – просветен английски печатар, който в духа на архетипа на Санчо Панса се учудва от лудостите на своя господар. Романът по блестящ начин ни въвежда в епохата на Просвещението, но не такава, каквато я познаваме от учебниците. Идеите за монархията, демокрацията, равенството, свободата в публичните изяви и свободата в любовта – всичко това е представено с фино чувство за хумор и с ненатрапваща се задълбоченост. Книгата може да се чете както с познавателен интерес, така и просто за забавление. Е, забавление за любознателни читатели…
Друга интересна творба е „Кражбата: любовна история“ (2006). Тя съдържа криминална интрига и би могла да привлече широк кръг от читатели. Това е историята на австралийския художник Майкъл Бони и неговия слабоумен брат Хю. Красивата американка Марлен изненадващо посещава ателието на Майкъл и по загадъчен начин го въвлича в кражбата на скъпа картина. Така започва безкрайното преследване и надлъгване между „класическите“ австралийци и американката, прекъсвано периодично от изключително забавни размишления на Майкъл за изкуството и на Хю за братската любов и за живота в австралийската провинция. Разбира се, Майкъл ще се влюби в Марлен. За да бъде сблъсъкът между австралийското и глобалното още по фрапиращ, сюжетът отвежда героите чак до Токио и Ню Йорк. Ако трябва да опишем Кражбата с една дума, то клишето „жизнеутвърждаваща“ би подхождало най-много. Не липсват и някои същински философски прозрения, скрити най-често под маската на черния хумор.
ОЩЕ...
